Анатомична структура на очната ябълка

Очната ябълка (Bulbus oculi) е изградена от серия от сложни оптични и защитни елементи:

• Роговицата и ириса: Предните прозрачни части и оцветената част на окото със зеницата (Pupilla), през която преминава светлината.
• Леща (Lens crystallina) и стъкловидно тяло (Corpus vitreum): Елементи за пречупване на светлината и запълване на вътрешността на окото.
• Очни ябълки: Склерата като външен защитен слой, хориоидеята, богато снабдена с кръвоносни съдове и ретината, която получава светлинни импулси.
• Оптичен нерв (Nervus opticus): Предава визуални сигнали към централната нервна система.

Пет мускула са отговорни за движението на очната ябълка: горният и долният прав мускул, вътрешният (медиален) прав мускул от страна на носа, външният (латерален) страничен мускул, както и горният наклонен мускул, докато импулсите за движение се подават от задвижващия очен нерв (N. oculomotorius). В допълнение, цилиарното тяло с цилиарния мускул настройва лещата за близко и далечно виждане и регулира вътрешното налягане и температурата на окото чрез секретиране на течност.

Преглед на методологията и ограниченията

При радиестезичния анализ е необходимо да се установи не само кое око е засегнато, но и коя точно част от него се отклонява от нормалното. Изследването се извършва чрез зрителна концентрация (или с помощта на анатомичен образ на окото) по ред: върху роговица, ирис, зеница, леща, стъкловидно тяло, обвивки (склера, хориоидея, ретина), зрителен нерв, окомоторни мускули, нерви и цилиарно тяло. Концентрацията трябва да е изключително рязка, за да не се сменят лявото и дясното око.

Важна забележка: Радиестезичният преглед не може да определи късогледство или далекогледство, нито може да определи диоптри – това е изключителна компетентност на оптометрист или офталмолог. Също така не се навлиза в диагностиката на заболяването, а констатацията на нередност се използва изключително като ориентир за насочване на пациента към специалист.