При много заболявания на тялото нормалната кръвна картина показва промени. Всеки възпалителен процес, който се развива или се е развил, се проявява в промяна в броя на кръвните клетки, както и в повишаване на утаяването на еритроцитите. Много често се случва лекарят да изпрати пациента на голям или малък кръвен тест, за да даде най-точния анализ. При ангина или всяко гнойно възпаление имаме повишен брой бели кръвни клетки (левкоцити), често намален брой червени кръвни клетки (еритроцити) или променен брой кръвни плочки (тромбоцити). Това са трите основни авторитетни фактора, които ни дават представа за състоянието на кръвта в организма. По време на нашето изследване основното е да се установи дали всички тези фактори: еритроцити, левкоцити и тромбоцити присъстват в нормално количество в кръвта. Трябва психически да се концентрираме върху напр. първо на еритроцитите с въпроса: "Нормален ли е броят на еритроцитите?"
Ако на гишето ни отговорят, че е, отиваме на левкоцити. Ако отговорът е "не", задаваме нов въпрос: "Намален ли е броят на еритроцитите?" Ако отговорът е "да", можем да зададем въпроса: "В какъв процент?" С вертикална линия броим отново 1%, 2%, 3%... 5%... 10%... получаваме отговор: Повече от 5%, по-малко от 10%. Сега започваме с 5%, 6%, 7%... добре е. Това означава около 6% (7% не са, защото махалото е спряло). Същото правим и с левкоцитите. Гледаме дали са нормални. Ако отговорът е „не“, задаваме въпроса: „Увеличени ли са“. Ако отговорът е "да", тогава питаме какъв процент. Процедурата с тромбоцитите е аналогична. При въпроса каква е седиментацията, ние задаваме въпроса: "В границите на нормата ли е?" Ако получим отговор "не", задаваме въпроса: "Повишено ли е?" В отговор на отговора "да" задаваме въпроса: "Много ли е повишено?" и т.н. Ясно е, че данните за кръвната картина и седиментацията, получени по този начин, не могат да бъдат толкова точни, колкото получените в лабораторията, но могат да дадат някои приблизителни данни, ако са необходими в кратка процедура. Отдавна е известно, че кръвното налягане (систолно и диастолно) може да се измерва с радиестезични процедури. Известно е, че много хора страдат от високо или ниско кръвно налягане и че броят на тези хора нараства от години. Възрастен човек по време на почивка трябва да има кръвно налягане от 120/85 до 140/95, а за възрастни хора на 50 и повече години то не трябва да бъде по-високо от 150. Повишаване на кръвното налягане (хипертония) възниква в повечето случаи (около 75% от случаите) без никакви органични заболявания. За това допринасят наследствените фактори, храненето, неразбирателството в семейството и на работното място, консумацията на алкохол и др. Само при една четвърт от пациентите причината е органично заболяване (бъбреци, кръвообращение и хормонални смущения). Пониженото кръвно налягане (хипотония) може да възникне поради сърдечни заболявания, лошо функциониране на централната нервна система, нарушения в невровегетативната нервна система или малко движение във въздуха. Целта на нашето измерване на кръвното не е да лекува, а само да определи горното и долното кръвно налягане. Това може да стане по пряк и косвен начин. Може да се получи директно, като с дясната ръка държите този, за когото се определя налягането, а с дясната ръка махалото се върти с умствена концентрация първо върху горното, а след това върху долното налягане. Завъртете отвеса и пребройте за горното налягане не от нула, а веднага от стотни 110, 120, 130, 140, 150... (160 не), след това отидете от 150 на 151, 152, 153, 154, 155, 156... отвесът спря. Така че горното не е 156, а 155. Сега нека се съсредоточим върху долното, диастолното налягане. Като се има предвид, че е над 50, започваме да броим от 50... 50, 60, 70, 80, 90... На номер 100 излишъкът спря. Вървим от 90, 91, 92, 93... спря на 93, което означава, че не е 93 - а 92. Общото налягане е 155/92. Косвено това се прави, като се вземе единичен аршин или се начертае една скала върху хартия на равни интервали, напр. по 3 см, започвайки с бр. 40, след това 50, 60... до 200 (ако не се очаква по-високо горно налягане). Концентрирайки се върху факта, че въпросното махало спира, когато се достигне правилният натиск с пръста на лявата ръка (може да се направи и с молив, с молив, ще получим правилния натиск, когато пръстът мине над скалата, с концентрация и върху човека изследваме горното налягане, където махалото е спряло на скалата. Четем това и след това търсим по-ниското налягане по същия начин. Кръгла диаграма може да се използва и за установяване на кръвното налягането, върху което се прилагат отвесите, толкова по-добри са резултатите от концентрацията.
